Един от основните елементи на Петата Колона на Русия, Атака на Волен Сидеров вече се „радва“ на „народната любов“ на шепа русофили и е позната под много прозвища. Партия „Юруш“, „Атаклъ“, Батака“. В тази статия ще се спрем върху личността на този кандидат-фюрер и най-разпространените митове за него.
В обществото битуват убеждения и вярвания за „Златния пръст на ДПС“, които в голямата си част са неверни или заблуждаващи. Много журналисти, политици и общественици се подвеждат по определения и клишета, които характеризират „Батака“ и Волен Сидеров.
Нека видим кои са тези митове и си припомним фактите около тях…
1. Волен Сидеров е националист.
Това е мит номер едно по важност, както и най-лесен за оборване. Другарят Сидеров разделя хората според това дали са русофили (разпространяващи пропагандата му) или не. Същността на нацията ни не го интересува.
Той умело имитира похватите и ораторското майсторство на доказали се диктатори, а същевременно пропагандира руски идеи. Шпицкомандите и агитките му също много приличат на нацистки и експлоатират тази идея.
Национализмът на Волен Сидеров е тънката струна, по която той играе, подвеждайки хората с подобни нагласи. Той добре е разучил ключовите думи и действия, които да „взривят“ тълпата от псевдо патриоти.
Безкрайната му демагогия и противоречиви изказвания имат претенции да защитават българската нация. Действията му обаче са диаметрално противоположни. Безпринципното му политическо поведение показва вярност само към една нация – руската.
Или по-скоро на тези представители на Руската Федерация които му дават съвети и вероятно му помагат не само морално, но и финансово. По-наблюдателните българи винаги са знаели що за стока е.
Дори най-заслепените му последователи обаче получиха звучен шамар, когато той подкрепи правителството на Орешарски (кр. на май 2013) . Подкрепяйки това правителство, депутатите на Атака реално влезнаха в неофициална коалиция с ДПС.
Гласувайки почти всичко в унисон с партията, която искаха да обявят за антиконституционна и нападаха редовно показа истинската същност на партия Атака. Изкривената представа за национализъм у нас предполага ненавист към етническите турци.
Ненавист насаждана още от ерата на комунизма. Волен Сидеров обаче не се поколеба да се съюзи с тези уж негови врагове, които между другото също са продукт на ДС и нямат нищо общо с турците в България.
Злобата, с която лидерът на Атака се нахвърля към справедливо критикуващите го за глупостите и предателствата, които върши няма нищо националистическо в себе си. Волен Сидеров вероятно мрази както турците така и българите.
2. „Атака“ е крайно дясна партия.
В предизборните обещания и следизборните лъжи тези видни членове на Петата Колона на Русия щедро обещаваха утопични неща на балъктората. Неща от сорта на 1000 лева минимална заплата, 500 лв. минимална пенсия.
Всичкото това в рамките на няколко години, разбира се. Като опитен демагог, имащ опитни руски кукловоди зад себе си, Волен Сидеров си остави вратичка. Щяло да бъде така само ако имал пълно мнозинство. Да не би да е имал предвид тези неща да са в рубли?
„Планът Сидеров срещу колониалното робство“ буди смях у хората с дори малко разсъдък, но немалко соцносталгици го взимат насериозно. Прогонването на чужди вериги магазини, „колониалисти“ които видите ли ни били ограбвали е висша форма на ултра ляв популизъм.
Идеолозите зад този план отлично знаят как да подлъжат хората, които отказват да влезнат в новото време. Идеална жертва на тази пропаганда са тези, които не могат да разберат как работи пазарната икономика и не могат да се адаптират към нея вече 25 години, приемайки я за зло.
Умеещите да печелят пари се приемат за монополисти. Не че няма истински монополи у нас, но слагането на всички под общ знаменател е съвсем целенасочено в случая. Дестабилизацията и социалното напрежение в България е нещо за което шефовете на Беловласия фюрер мечтаят.
Атакистите показват и завидно неумение да боравят с математиката. Те лъжат електората си за колосални суми в милиарди и количества злато, които просто не съществуват в България като залежи.
Громенето на „Колонизаторите от Запад“ е тяхната твърда линия на противопоставяне и разделение в държавата ни. Борбата със „злите капиталисти“ е запазена марка на левите партии.
Именно поради тази причина е некоректно партия „атака“ да бъде наричана националистическа и още по-малко дясна. Няма нищо дясно в техния популизъм, но политиците, които са им противници също неволно използват това клише.
3. Волен Сидеров разполага с добри икономисти.
Такива специалисти в тази организация просто няма. Не и като членове на партията. Тези които го съветват от Кремъл вероятно разбират материята, но за нуждите на пропагандата им у нас компетентност по икономика не е нужна.
Таргетът на „Атака“ не са хората които разбират от икономика. В предната точка са изброени абсурдните неща, които винаги залагат в програмите си. Икономиката която предлагат, може би, е подходяща за Северна Корея или някоя деспотична държава от Африка, но не и за съвременна държава в 21 век.
Размятането на милиарди сякаш са семки говори за липсата каквато и да било представа от икономика. По икономическите теми представителите на „Атаклъ“ боравят с едни и същи заучени фрази.
Ако поискаме от тях да бъдат конкретни, те няма как да кажат нещо смислено. По време на дебатите около прословутия 16-милиарден дълг , наричаният от народа „Бялата Златка“ разгорещено крякаше, че можел да намери 66 млрд.
Можете ли да се сетите от къде? Неговата майка Русия, разбира се. 66 млрд. са страшно много и не са паричките които вероятно му подхвърлят, за да води войната на Петата колона у нас. Тези хора очевидно нямат реална преценка за нещата в икономиката и финансите.
Вероятно го говорят умишлено, за да се харесат на шепата електорат, който им е останал.
4. „Атака“ се издържа предимно от партийни субсидии.
Едно от нещата за които журналисти и институции позорно мълчат е въпросът с издръжката на партиите. И по-специално „Батака“, които имат претенцията да са „чисти и непорочни“. Какво ли би установила една проверка на НАП?
След скандалните избори през 2013 партиите както обикновено поделиха баницата, предоставена от народа и наречена субсидии. Партия „Атака“ взе близо 2.5 млн. лева за една година.
Приходите от членски внос и дарения едва ли са някаква значителна сума, която да стигне и за една двадесета от разходите на русофилската партия. Какво имаме като разходи? Или поне такива които са видими и с невъоръжено око.
Дали са коректно вписани е друг въпрос и е работа на институциите. Всеки от нас с малко по-добра памет ще си спомни, че Волен Сидеров буквално беше залял София и страната с налудничавия си лик.
Билбордите от най-различен калибър и размер бяха наслагани буквално през няколко метра седмици преди изборите и много седмици след тях (тези на телевизията на неистината- Алфа). Колко струва тази агресивна и рекламна кампания?
Рекламите на билборд според размера и местоположението в София варират между 300 и 1800 евро на месец. Без да разполага с конкретна информация човек трудно може да предположи с колко са се охарчили псевдо патриотите.
Без да е ясен броят на билбордите които бяха наели из цялата страна е трудно да се изчисли. За съжаление, в България не се предоставя публична информация за рекламите по фасадите).
Видно бе обаче, че тези реклами бяха хиляди за седмици наред. Да предположим, че са наели към 1000 и само за по 2 седмици, какъвто е стандартния период на цена средно от 500 евро.
Това прави близо 500 хил. евро. Тези елементарни изчисления се базират на предположения, но те вероятно са доста занижени, защото тези реклами не седяха по улиците за по една-две седмици, а за много повече. Едва ли са стояли там безплатно.
Да речем, че партийната субсидия за една година е покрила разходите за агресивната рекламна кампания на „Телевизията на (не)истината – Алфа“ през 2013 година. Нещо което е доста съмнително.
За това колко струва създаването на една пропагандна телевизия трябва да попитаме някой експерт, но това със сигурност е в сферата на стотиците хиляди. Това кой дава пари за телевизия Алф остава отворен въпрос.
Поддържането на една медия не е евтино удоволствие. Интересно е кой ли издържа тази телевизия? Вероятно господарите му са останали предоволни от изборните резултати и създаването на рубладжийско правителство на #КОЙ, решавайки да му дадат бонус – телевизийка.
Към съмнителните и неизвестни източници на финансиране можем да причислим и тези по време на не дотам доходоносните кампании на „Атака“ преди 2009. Тогава партията на Сидер ага беше в период на доизграждане и нямаше нито субсидии, нито предполагаеми поощрения за подкрепа на това и онова правителство.
Пропагандните кампании, представления и вестничето на пишман патриотите не спираха нито за миг обаче. Финансиране само от членски внос? Едва ли…
5. Волен Сидеров е луд.
Това е може би най-устойчивият мит сред всички които ненавиждат пишман-фюрерчето. На пръв поглед неадекватните му представления и изказвания създават усещането, че е психично болен.
Това е внушение, в което може би умишлено господарите му от Кремъл желаят да повярваме. „Болен“ всъщност си е съвсем здрав психически и знае много добре какво прави. изпълнява по безупречен начин сценария по който трябва да действа.
Хулиганското поведение се харесва на типа хора, споделящи доктрината на партия Батака и е начин да им се въздейства, за да бъдат водени от Петата колона. Изразните средства са внимателно подбрани и се използват умело.
Може да е всякакъв, но Сидеров е прекарал немалка част от живота си в четене на книги. Това допринася за усъвършенстване на ораторските му умения. Той отлично знае какво и как да каже, за да изглежда велик в очите на атакистите-русофили.
Представата за „лудостта“ на Волен върши чудесна работа на кукловодите му. От една страна той хем постоянно привлича общественото мнение, вършейки лудости, от друга кара хората бързо да го забравят и да не обръщат внимание на подривната му дейност, обявявайки го за луд.
Златното пръстче е всичко друго, но не и луд. Поведението му наподобява по-скоро на човек злоупотребил със симуланти, но за съжаление в България депутатите не подлежат на проверка за наркотици, а както помним няма проблем да носят и оръжие.
6. Волен Сидеров мрази Запада.
Единственият случай, в който другарят Сидерович мрази Запада е, когато бива критикуван от европейските политици, докато върши национални предателства. Тогава той става най-върл борец срещу „империализма и колониализма“.
В останалото време той ходи на почивка във Венеция, в хотел „Джордж Пети“, Париж и къде ли още не. Пие скъпо шампанско и пуши скъпи пури с нашите пари.
На него както и на всички останали лицемери-рубладжии, громящи ежечасно Запада и хвалещи Русия, нищо хубаво не му е чуждо и обикновено то не е „сделано в СССР“.
Гребе с пълни шепи от благата, които предлагат „лошите еврогейове“.
