Защо българите сме бедни? Най-бедни в ЕС и по-бедни от Румъния. Какво е общото и различното между по-бедните и по-богатите в източната част на ЕС? Това, разбира се, няма еднозначен отговор и причината не може да бъде една. Не могат да бъдат и 10, а са много повече и картинката е много по-комплексна.
Нека в тази публикация сравним България не със всички членки на ЕС, а само с държавите които бяха под Съветска власт също толкова дълго, колкото бяхме и ние. След падането за „Желязната завеса“ държавите от Източния блок имахме що-годе еднакъв старт в цивилизования свят.
Някои дори биха спорили, че ние сме били облагодетелствани, като жизнен стандарт, през повечето време. Все пак бяхме, най-верни другари на СССР и стратегически разположена кандидат-шестнадесета република.
Макроикономическите реалности рефлектират върху микроикономическата ситуация в нашето общество. През последните 25 години сме свидетели на това как цяло едно поколение не успя да се адаптира към новите реалности след срива на“Народната република“.
Съвсем логично, според разбиранията на соц носталгиците, някой друг е виновен за нищетата им и неумението да просперират в новите реалности след 89′. Външен враг. За предпочитане ЕС, НАТО и естествено – американците. А не факта, че не можем да се отървем от комунистическите тумори във властта и бизнеса вече четвърт век.
Бавният преход, беззаконието и господството на мафията е резултат от провеждания в продължение на 45 години геноцид над нацията ни. Апаратчиците у нас, служейки на Москва, успяха да убият всякакъв вид предприемчивост и самостоятелен начин на мислене у българина.
Невъзможността за някои сънародници да се откъснат от любовта си към един режим в Русия, който си мислехме, че е отминал е пагубна за просперитета на нацията ни. Да видим как се справят икономически държавите от бившия соц-блок и да се опитаме да направим причинно-следствена връзка между икономика и подчиненост на Русия.
Инфорграфиката като изображение. Цъкни за по-голям размер
Виждаме, че България попада сред държавите с най-нисък БВП на глава от населението и е последна от тези, които са членове на ЕС. Нека сега съпоставим русофилските нагласи на обществата в тези държави и да се опитаме да изградим връзка русофилия-икономическо развитие.
Страните в долната половина, оцветени в тъмно оранжево и червено са страни, където показателят БВП на глава от населението за 2013 е най-нисък. Симпатиите към режима в Русия пък са най-големи там.
Кои са „отличниците“?
Държава, като Румъния , която през 80-те и 90-те беше много зад нас, сега започна бавно и полека да ни задминава. Пословични са разказите на родените преди 1970, които помнят румънците като „просяците на гарата в Букурещ“. Сега Румъния е променена, а там русофилия почти няма, в сравнение с нас.
Подобряващите им се макроикономически показатели рефлектират и върху обществото им. съдебната им система започна успешно да се реформира, на път са да вкарат почти цяло правителство в затвора.
Чехия и Словакия пък винаги са подхождали с недоверие към руснаците. По-възрастните от тях отлично помнят Пражката пролет . Настоящият президент на Чешката република прокарва проруски интереси, но сънародниците му едва ли ще го търпят.
Скъсването на зависимостта от изостаналите практики на СССР, голяма част от които са валидни и днес в Русия, е най-доброто, което се е случило на тези държави. Те са първенците на бившия Източен блок и имат най-висок стандарт на живот.
Подобни са нагласите и в Унгария . Тяхното презрение към комунизма е в синхрон с приличното им развитие и добри икономически показатели на фона на аутсайдерите в региона. И при тях има пета колона на Русия, но със доста слабо присъствие.
Ако продължава да слугува на Путин, премиерът Орбан съвсем скоро ще е политически „пътник“ с еднопосочен билет за Москва. Притеснителни са подготовките за разпродаване на някои сектори на унгарската икономика на Русия, но унгарците едва ли ще оставят това да се случи безнаказано. Досега се развиваха добре и без „големия брат“, нахлул в Будапеща през 1953.
Поляците са, може би, най-големите русофоби в бившия соц-лагер и са най-прозападно ориентираните от групата държави. Полша не иска да има почти нищо общо с Путинова Русия и това дава отражение в икономиката им която е в сравнително добра форма, въпреки кризата.
Прибалтийските републики са най-яркият пример за правилно развитие. Те са били мачкани в продължение на десетилетия и са били част от СССР. Получавайки своята независимост, те доста успешно прилагат моделите на развиващите се страни.
Излишно е да казваме, че и те не искат да имат нищо общо с проекта Евразия, обединяващ изостаналите и недемократични икономики, на ченгетата от Кремъл. Русофилията, освен на етническите руснаци в Естония, там е табу.
Словения и Хърватска и географски и като начин на мислене са в сърцето на Европа. Цифрите показват точно това. Техните икономически и културни връзки са далеч от Московието, а стандарта на живот в Словения е близо до средния в ЕС.
Кои са „двойкаджиите“?
Ние сме в челото на елитния клуб на държавите с голям процент путинофили.
Сърбия, Беларус, Молдова
, а допреди 2 години и
Украйна
са все държави със силно влияние на руската олигархия и доста напреднал стадий на болестта русофилия.
За огромната част от населението на тези държави вождът Путин е най-чистият и свят политик, а на запад е „лошо и упадъчно“. Всичките обаче си мечтаят да взимат заплати като на запад, децата им да учат там и да живеят като на запад.
По необясними и нелогични причини обичат руския извратен вариант на държавност и мироглед. Именно в държавите където има най-силна русофилия и носталгия по СССР хората живеят най-бедно и най-зле. Преминаването от държавен социализъм към капитализъм е силно затруднено от олигархическите формирования, които държат икономическата и политическата власт в тези държави.
Бегъл поглед върху икономическия климат на страните от бившия соц-блок показва, че продължителното руско влияние на нереформиращата се Путинова държава е пагубно за нормалното развитие на която и да било държава от региона. Колкото по-навреме се откъснем, толкова по-добре ще живеем, ако съдим по държавите „от нашата черга“.
В това да харесваш руската култура няма нищо лошо, но да тачиш едно изостанало държавно устройство с прояден от корупция държавен апарат е проява на сериозно неразбиране на науката икономика. За съжаление, немалка част от сънародниците ни проявяват такова упорито неразбиране, досущ като една четвърт от Руснаците .
Руската пропаганда се намесва точно тук – опитва се да разбива всякаква логика. Тя внушава доста успешно, че тези икономически ФАКТИ се дължат на „грабителството“ на Европа, Америка, Израел, Сорос и кой ли още не. Не на това, че България не може да се реформира и да се откъсне от хватката на Путлерова Русия.
Тези лъжи, както винаги, не са подплатени с факти и доказателства, но за сметка на това успешно се загнездват в мозъците на доста българи, правейки „100 пъти повторената лъжа – истина“. Криворазбраната европеизация е това което ни спира да се оттласнем от дъното.
