Основи на Култът към Личността в Русия
Това умствено заболяване на масите би трябвало отдавна да е в миналото и да е замряло през 20 век. Оказва се, че култът към личността е все още жив и се изповядва от десетки милиони.
Ще си кажете, най-вероятно става дума в Северна Корея. Всъщност, доста по-близо. На около 1500 км. североизточно от България, в необятната Евазийска степ.
Руснаците имат вековна традиция във феодализма и десетилетна традиция в култа към „желязната ръка“ на диктаторите. Като почнем от крепостничестовото , минем през комунизма и стигнем до наши дни.
Този народ, мачкан векове наред, има нездраво влечение към похитителите си. Това психологично състояние е дефинирано от науката като Стокхолмски синдром .
На руснаците сякаш генетично им е заложено да почитат някакъв си идол, който се гаври с тях, но заслепени от пропагандата, те продължават да го обичат. Сталинизмът е най-яркият пример.
Култът към Личността в „Съвременна“ Русия
Изпечените манипулатори от службите и олигарсите, управляващи в Кремъл, добре познават руската душевност и я експлоатират максимално. Именно затова те създадоха и ще продължават да създават кумири за народа, „управляващи с твърда ръка“.
Путин е един добър продукт на службите, който успя да овладее по отличен начин съзнанията на зомбираните му почитатели. Както в Русия така и в периферията. Включително и съзнанията на нашите рубладжии, които му се радват.
Всички сме виждали абсурдните снимки и колажи на които“Вова“ е изобразяван по абсурдни начини, като голям мъжкар, като почти безсмъртен суепргерой. Той е лекът за всяка болежка на народонаселението на Русия.
Несменяемият вожд и екипът му несъмнено подобриха икономическия климат на страната, която беше пред фалит в края на 90-те. Но да разчиташ само на нефт и газ е типично само за банановите републики.
Но с толкова богата на ресурси страна, може би, това не е чак толкова трудна задача. Въпросът за един милион рубли е, къде е Русия спрямо останалите големи държави.
На опашката. Стабилност има, но тя е за върхушката от милиардери, държащи репресивният апарат на Путин начело. Свободата на индивида и словото са тема табу. Истинната информация е само тази цензурирана от държавните медии.
Милиардите които Русия изкарва от своите природни ресурси отиват в бездънни корупционни ями, безсмислено превъоръжаване и мегаломански проекти с ниска възвръщаемост за народа.
Опозицията бива смазвана или директно физически ликвидирана. Политковская, Литвиненко, Немцов и много други си заминаха без съд и присъда, защото явно са били неудобни и бяха обявени за предатели.
Съвсем по сталинистки Ким ир Путен повтаря стари исторически грешки и дърпа Русия назад към тоталитаризма и култът към неговата светла, православна личност.
От вярната на него (Пра)кривославна Руска Църква се чуха даже предложения да бъде канонизиран посмъртно. Появиха се и налудничави варианти на негови икони . Заигравката с църквата е почерк, наблюдаван и при Сталин.
Лидерите, които подкрепят кандидат-фюрерът на Руслямска държава са до един отявлени негови колеги по методи на управление. След като се скара със Запада за Украйна, немирникът Вова дружи с видни азиатски деспоти.
Приятелите на Путин
Всъщност, винаги е дружал с подобни персони, но се изкарваше голям демократ. Карайки Русия към пропастта, Путин я изолира все повече от цивилизованият свят и доказва тезата, че „Русия не е Европа“.
Либерализма на страните от Европа и Северна Америка отвращава Москва. Кремълската пропаганда денонощно громи „еврогейовете и либерастите“. Свободата на словото и изборът на личността са мръсни думи.
Руски и немски пенсионер. Преди и сега.
Подигравките са ежедневие, но когато човек погледне Германия и я сравни с Русия, се чуди кой е спечелил реално втората световна война. Когато икономическите показатели говорят, фанатичните путинисти у нас трябва да замълчат.
Идиличният, социалиситчески рай, който си фантазират, че е Русия е утопия. Всички виждат това с изключение на малко над 100 милиона упоени от водка последователи на вожда Путин и още няколко милиона соц носталгици от бившия съветски блок.
